Постинг
16.07.2007 15:40 -
Трафикът в София не може да бъде описан с думи...
...затова ще се постарая да използвам целия речник, който притежавам, като разбира се нецензурните изрази, които ми идват на ум ще оставя за момента в който пак седна зад волана. И тук се сбълсквам с първия проблем, не че и другите са малко. А наистина говоря за проблем, оставям на страна тунингованите голфчета, при вида на които на човек му се иска да ги заобиколи колкото се по- далеч, но не успява, заради прехвърчащите наоколо маршрутки. Като стана дума за тях, те са цяло национално богатство! Никъде по света няма да видите микробус с 30 души на борда, прехвърчащ по улиците със 120 км. в час, при което правостоящите пътници да приканват шофьора да натисне газта! Любимото място за минаване на шофьорите е покрай ректората! Там те с масйторство успяват да запълнят всяка дупка! А ако няма, сами си я правят и си я запълват! За щастие в нашия град, за да усетиш опастността не ти трябва шесто чуство. Просто, когато от някъде чуеш силна музика ( етно стил ) да се приближава с голяма скорост, значи че трябва да си нащрек! Друг проблем на движението в София са не кой да е, а именно пешеходците. Те пресичат навсякъде, но не и там където трябва! Не знам дали има още някой, който да кара кола и да не е разбрал, защо са сложени високите огради между платната при х-л. Плиска. Защото въпреки подлеза, който е на 20 м. от най- отдалечената част на спирката, винаги се намира някой, надарен с много смелост и малко ум, да пресече през платното. По- интригуващото в случая е, че пешеходците приеха поставеното ограждение като предизвикателство! Вече свикнах с гледката 70 годишна баба да прехвърля торбите, а след това и себе си през 2-метровата пеграда. Дойде ред и на моите колеги зад волана. Хора! Моля ви! Спазвайте поне правилата, които знаете! Когато светне червената лампичка, на странното нещо, стоящо на видно място, трябва да спрете! Все пак не мога да отрека, че повечето водачи в София са професионалисти! На тясна уличка от двете страни, на която са паркирани автомобили, се старая да карам бавно, може да забърша някое странично огледало, може случайно да мине готина мацка и да не я огледам добре, пък и може да сгазя някой, който не съм видял ( докато оглеждам за мацки ). А други шофьори си перкат из такива улички, все едно са на Монца и трябва да подобрят време, дадено от Шумахер! Проблемът с паркирането също е голям, но това вече не зависи особено от шофьорите. Може би ако имаше нормален градски транспорт, свободни от коли тортоари, ако го нямаше този страх като стъпваш по плочките, из под някоя да се излее цяла кофа вода, върху новия ти панталон, хората нямаше да ползват колите си всеки ден? Това е тя! Войната на пътя! Не знам дали само на мен ми се струва, че когато някой шофьор чуе тази фраза, не я приема както би трябвало... слага си една черна лента на главата, очила в стил „лошото американско ченге”, мята една бухалчица между седалките и се хвърля в боя.
Няма коментари