За мен тя бе всичко. И сега, когато си спомня за нея, някъде дълбоко в мен усещам прилив на енергия. Когато затворя очи виждам задименото мазенце, хората насядали около масата, забравените димящи цигари в пепелника и отдавна изстиналия чай в чашите. Плановете, лозунгите, въобще всички думи, които се изричаха в тези времена можеха да се сведат само до една – „Промяна”. Хората искаха свобода, искаха по- добър живот, енергията, която се беше събирала с години започваше да си пробива път нагоре и скоро пластовете пръст, които й пречеха да се излее щяха да се превърнат в прах. Революцията беше не само в думите и действията ни, тя беше в душите ни. Всеки от нас беше готов на момента да вдигне револвера и да се бие за правдата.
        Когато заветният час настъпи страната бе разделена на две, едните бяхме ние- борците за правда! Други не трябваше да има. Свещеният огън на бунта бе по- силен от каквато и да е сила. Той ще грее много след като аз и който и да е друг, участвал в която и да е революция умре. Разрухата, която носи битката за свобода е живителна, кръвта е като утринна роса, която прави цветето толкова красиво и свежо.
        Спомням си, няколко часа преди да бъде даден сигнала за атака до съседната порта спря черен джип. На фаровете му бяха сложени капаци с тънки отверстия. От него излязоха няколко души, разбиха врата и изведоха един сравнително едър човек от там. Единият от нападателите направи подсечка на жертвата и я гръмна в тила. После хората се качиха в джипа и продължиха надолу по улицата, спряха. Процедурата се повтори.
        Върнах се при другарите си и им съобщих. Минута по- късно предчувствието за гражданска война изчезна. Кремъкът, който държеше народът и колелото на историята изтракаха и искрата им прозвуча по- мощно от най- силната гръмотевица, блясъкът й бе по- мощен от слънцето, светещо над Сахара.
        Няколко часа по- късно за пръв път убих човек. Беше познат на баща ми, искаше да каже нещо, но не му дадох. Откосът на автомата ми разчлени неговото тяло и моята душа, но само за момент. В кървавата локва до трупа сякаш от нищото се появиха следи от човешки крака. Това бяха следите на всички отишли си герои. Огледах се, видях че около мен няма никой, никога не е имало някой. Нямаше ги! Впуснах се в битката! Всеки изстрелян куршум приближаваше народа до върховната победа на истината. Несправедливостта, пошлостта, експлоататорството, гнетът на тези над него вече падаше.
        Революцията е свещена! Тя донесе благоденствие и прогрес. На мястото на разрушените грозни сгради бяха построени нови, на мястото на разрушените грозни нрави бяха построени нови. Сега, 30 години след като станах наставник на държавата мога спокойно да твърдя, че моята революция спаси тази страна! Запомнете урока, който научих от нея –доброто и справедливостта са различни понятия.
        Бащата на нацията остави златната си писалка и се приближи до прозореца. Тълпите вече напираха към двореца му. Върна се на стола си, подписа се под изписаните думи и извади револвера си. Отвори уста и натисна спусъка.