Вече трети ден не спя. Първите 48 часа бяха най- трудните. В началото, след като няколко часа се е въртял в леглото, човек става изтощен, но усеща прилив на енергия веднага след първата крачка. После идва въпросът „как да заспя по- бързо”. Следствието от тази мисъл е, че в главата му се появява грешната идея, че ако поработи малко, ще се умори и ще успее да заспи. Така се започва. Първо се подхваща нещо, което е много досадно и според човека ще го приспи за нула време. Но се оказва, че нещата не стоят съвсем така.
Когато той, приключил, пада като пребит на леглото си го очакват още няколко безсънни часа. Това го кара да повтори процедурата. И този цикъл се редува, докато не свърши цялата скучна работа, която може да се намери из жилището му. Обикновено вече са минали повече от 48 часа без сън. Това значи, много изпушени цигари и нищо повече. Мисълта в моята глава, през този период е преценила, че ако не ям и не пия нищо, ще уморя тялото си още повече и то няма да може да стои будно. Проблемът, е че когато започна да правя нещо интересно тази тактика отпада. Но преди това, обаче лягам в леглото и започвам да чета. По принцип четенето действа приспивно, но в такива случаи е точно обратното. Понякога толкова се вживявам в процеса, че усещам физическата болка, която изпитва някой ранен герой. Затова избягвам да чета екшъни. Но дори и теоритичната литература ми създава проблеми. Случвало ми се е да чета учебници по някоя от дисциплините по филология и да халюцинирам как буквите танцуват около главата ми и ми се подиграват.
Точно така, след 55-60-тия час се появяват секундни халюцинации, обхваща те параноя. Започваш да си мислиш, как нищо не струваш, започваш да нервничиш, гледаш накриво целия свят, груб си, държиш се недодялано и като простак. Ядосваш се, привидно без да знаеш защо, но всъщност ти е много добре известно. Яд те е, че ти не можеш да спиш като бял човек, а съседът ти си спинка като младенец, от време на време чуваш тежкото му хъркане през отворения прозорец. Яд те, че искаш да спиш, че не можеш да си вдигнеш ръката от изтощение, но кой знае защо тялото ти отказва да се отпусне! Много те е яд!
След няколко часа четене, става ясно, че това също няма да помогне. Тогава се случва непоправимото- започваш интересните за теб занимания. През първия час си толкова погълнат, че без да се усетиш, около теб се образува равна редичка използвани и празни чинии, до теб празна чаша за кафе и още една, наполовина пълна. На ръка разстояние има и кана. Минава още един неопределен период от време и усещаш, че вече нямаш цигари. Това ти действа отрезвяващо. Оглеждаш се и виждаш, че каната с кафето е празна, по чиниите се виждат следи от различни ястия, значи дори не си ги измил, преди да ги използваш отново. А дори нямаш спомен да си ставал от стола си. Поглеждаш към монитора, усещаш, че си ужасно уморен, но този път ти самият не искаш да зарязваш работата си.
Следва пътуване до супера, усмивка :
- Добро утро„Синьо Виктори”.
Странен поглед от продавачката.
- Приятен ден!
Като вървиш обратно, палиш цигара и се учудваш, че тя свършва, точно когато си стигнал до входа си. По принцип от супера до него е половин цигара. Или ходиш прекалено бавно или пушиш прекалено бързо. Не можеш, а и не искаш да прецениш.
След като се връщаш от магазина с още две кутии никотин и се настаняваш зад екрана, отново се потапяш в лепкавата инсомния, точно на мястото, на което с толкова мъка си успял да изплуваш от нея.
Скоро вече очите ти се затварят, но нещо им пречи. Започваш да се чудиш какво е то? Мисловните ти процеси вече са напълно автоматични, мозъкът ти не се допитва до съзнанието, не се опитва да мисли, ръцете ти сами движат мишката по пада, а ти се чудиш :
- Защо, по дяволите не ми се затварят очите?!
После усещаш, че всъщност те са сухи, абсолютно сухи. Клепачите ти са залепнали за очните ябълки и ти дори не можеш да мигнеш. Вдигаш поглед, не вдигаш глава, защото не можеш да преместиш очите си нагоре – търсиш Визина. Няма го, той също е свършил отдавна. Решаваш, че с вода ще оправиш нещата.
Студената й мекота те облива и ти чувстваш нов прилив на сили. Точно толкова, колкото да те закарат до леглото. Когато вече си легнал, през главата ти започват да минават мисли, за това колко и каква работа си успял да свършиш за времето без сън. Това те навежда на неприятната мисъл, че това ще бъде поредният неуспешен опит да заспиш. Убеждава те чувството на яд, че не си успял да направиш еди какво си или еди що си има нужда от поправка. Надигаш главата си, но тя пада на възглавницата. Най- после!
